Тази картина показва Дева Мария с Христос и Йоан Кръстител, като малки деца, в италиански пейзаж. Изражението на лицето и езикът на тялото, предадени с течен и прецизен натурализъм, са едновременно забележително човешки и духовно изразителни. Погледът на Девата, когато дясната й ръка се протяга, за да докосне утешително рамото на Йоан, е предвестник на осъзнаване на бъдещи събития. Той отвръща на погледа й с разбиране, докато лявата му ръка стиска основата на дървения кръст. Детето Христос се протяга, за да държи кръста, докато той също се взира напрегнато в Йоан. Лицата на трите фигури се превръщат в един сплотен поглед на духовно познание, тъй като визуално се създава фин диагонал от Йоан вляво до Исус и върха на пирамидата при главата на Мария. Идеализираният пейзаж създава усещане за спокойствие със своето езеро, зелени хълмове с няколко сгради и планинска верига в далечината на фона на спокойно синьо небе, където облаци, издигащи се над главата на Исус, са едновременно натуралистични и намекващи за светия дух.

Това е едно от основните произведения на Рафаело в периода след преместването му в Рим през 1508 г., за да работи при папа Юлий II. Това е отличен пример за неговото изобразяване на „Мадоната на смирението“, използвана често както от него, така и от неговите артистични връстници от онова време, за да представи неидеализирана визия на Мария като жена/майка, ясно свързана с ежедневието на човечеството. Използването на тондо, или кръгла картина, допълнително привлича зрителите към единната и интимна сцена, за да провокира усещане за дълбока връзка.

Цветовата палитра на Рафаело също беше новаторска, използвайки деликатни нюанси на розово, синьо и зелено, за да създаде деликатно настроение. Както пише легендарният историк на изкуството Ернст Гомбрих, „ако го сравним с безбройните представяния на същата тема, които са го предхождали, чувстваме, че всички те са търсели самата простота, която Рафаело е постигнал.“

Маслени бои върху панел, пренесен върху платно – Националната художествена галерия, Вашингтон