Вдъхновен отчасти от Едуар Мане, Моне се отклони от ясното изобразяване на формите и линейната перспектива, предписани от установеното изкуство на времето, и експериментира с разхлабено боравене, смел цвят и поразително нетрадиционни композиции. Акцентът в неговите картини се измества от представяне на фигури към изобразяване на различни качества на светлината и атмосферата във всяка сцена.
В по-късните си години Моне става все по-чувствителен към декоративните качества на цвета и формата. Той започва да нанася боя с по-малки щрихи, като я изгражда в широки цветни полета и изследва възможностите за декоративна боя с хармонии и контрасти на цветовете. Ефектите, които той постига, особено в серията картини от 1890 г., представляват забележителен напредък към абстракцията и към модерна живопис, фокусирана единствено върху повърхностните ефекти.
Вдъхновител и лидер сред импресионистите, той беше от решаващо значение за привличането на Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисли, Едуар Мане и Камил Писаро да работят заедно в и около Париж. Той също беше важен за създаването на изложбено общество, което щеше да покаже работата на групата между 1874 и 1886 г.
“Градина в Сент-Адрес” от Клод Моне
„Градината в Сент-Адрес“ от Клод Моне е нарисувана през лятото на 1867 г. в курортния град Сент-Адрес на Ламанша, близо до Хавър, Франция. Моне изобразява градина с изглед към Онфльор.
Градината се намира на южния бряг на устието на Сена срещу Хавър. Моне съчетава гладко, традиционно изобразяване с искрящи пасажи от бързи, отделни рисунки с четка и петна от чист цвят.
Предполага се, че фигурите са членове на семейството, състоящо се от бащата на Моне, братовчедите на Моне и техния баща. Въпреки че сцената създава удобна семейна обстановка, отношенията на Моне с баща му са напрегнати.
Баща му не одобряваше връзката на Моне с Камий Донсио. Камий забременява и ражда първото им дете, Жан, през 1867 г. Моне и Камий се женят през 1870 г.
Плоските хоризонтални цветни ленти на композицията напомнят за японски цветни щампи на дърво. Има отпечатък от японския художник Хокусай, който може да е вдъхновил тази картина.
Японската гравюра остава част от личната колекция на Моне до края на живота му. Японските цветни дървени гравюри са жадно събирани и изучавани от Моне и други художници от онова време като Мане, Реноар и Уислър.
Повишената перспектива и относително равномерните хоризонтални зони подчертават двуизмерността на картината. Композицията сякаш се издига успоредно на равнината на картината, вместо да се отдалечава в пространството.
Напрежението от комбинацията от илюзия и двуизмерността на повърхността е основна характеристика на това произведение на изкуството.
Източник: https://joyofmuseums.com
