Кипарисът е мотив, който Ван Гог често използва, въпреки че в началото се бореше да ги изобрази. Тяхната доминираща форма и тъмен цвят ги карат да надделяват над пейзажа и джуджетата около тях, които могат да се видят тук във връзката на дървото с малките фигури. Широката пътека, която се извива нагоре по платното със странно изкривена перспектива, също доминира над фигурите, като сякаш ги поглъща с блестящата си луминесценция.
Защо Ван Гог изследва корените на своята практика към този момент? Тази картина дава някои улики. След като напусна Холандия и се премести във Франция, Ван Гог се опита да се постави във връзка с такива парижки художници като Бернар и Гоген. Той си е кореспондирал и е разменял работа с първия и в известен смисъл е учил с последния в края на 1888 г. Той смята, че и тримата споделят недоволство от импресионизма и неговите наследници и обща цел в създаването на това, което той нарича „la peinture consolante“ – картина на утехата. През юни 1889 г. Ван Гог рисува прочутата си картина „Звездна нощ“ – композиция с въображение, която не е нарисувана от природата или мотива, а е съставена от различни гледки и сцени от Брабант и Прованс. Той го предлага на Бернар и Гоген като негова демонстрация на нова форма на религиозна живопис. И двамата пренебрегнаха картината и по този начин пренебрегнаха най-амбициозната картина на Ван Гог от неговия френски период, която беше замислена с позоваване на техните общи грижи. Ван Гог отговори на този жесток удар, като гневно отхвърли работата им и насоките, които те бяха насърчили да следва. През юни 1890 г. в рядко писмо до Гоген Ван Гог споменава „Път с кипарис и звезда“. Той го нарече „последен опит“ за рисуване на звезда. Той споделя много черти и мотиви с пренебрегнатата „Звездна нощ“ – полумесец, звезди в небето, брабантски къщи със светещи прозорци, висок, самотен кипарис. Но няма църква; темата е „секуларизирана“. Това е просто пейзаж с къщички, дървета, житни полета и работници. Това означава решително свиване и отхвърляне на неговия флирт с парижкия авангард.