Триумфът на Галатея е нарисуван, за да украси вила Фарнезина за банкера и приятел на Рафаело – Агостино Киджи. Това е единствената картина от гръцката митология, рисувана някога от художника. Тя е вдъхновена от стихотворението „Stanza per la Giostra“ от Анджело Полициано, което също се смята, че е вдъхновение за Раждането на Венера (1483-85) на Ботичели. Стихът описва как въпреки любовната песен, изпята от Полифем, Галатея отхвърля любовта му, отплавайки с компанията си от морски нимфи. Въпреки че нито неговата поетична поредица, нито предвидените стенописи за украса на вилата бяха завършени, имаме късмета да имаме в рамките на тази творба прекрасен пример за техническите артистични способности на Рафаело, както и за въображаема интерпретация.
Тази фреска изобразява историята на Галатея, дъщеря на морския бог Нерей, която се е влюбила в Ацис, овчар. Историята разказва, че Полифем, циклопът и син на Посейдон, обичал Галатея и когато хванал нея и любимия й Ацис в прегръдка, той го убил в ярост от ревност. В центъра виждаме Галатея да язди моретата на колесница с раковини, теглена от два делфина, опитвайки се да избяга. Митични морски създания, нимпи и летящи ангели заобикалят героинята в това драматично бягство.
Произведението диша с емоционален интензитет, който е доказателство за способността на Рафаело да внушава толкова величествени идеали за величие. Всички фигури в композицията взаимодействат помежду си, за да образуват сплотено цяло. Всеки жест е посрещнат с реципрочен жест, насочващ погледа ни към централната красота на лицето на Галатея, която художникът изповядваше, че идва директно от неговото въображение, а не от модел. Неистовата плавност на движението се постига чрез развяващата се роба на Галатея, гмуркащите се делфини и върховната мускулатура на другите фигури, илюстриращи съвършените машинации на тялото.
Лесно е да видите влиянието на Микеланджело в мускулестите форми или връщането към Леонардо към римските класически стенописи с яркото оцветяване. И все пак, няма съмнение, че тази картина е върховен пример, който въплъщава всичко, което Рафаел е научил, което води до великолепна елегия към съновидната природа на красотата.
Фреска – Вила Фарнезина, Рим
Източник: https://www.theartstory.org
