Донатело е поръчан от гилдията на майсторите на мечове и оръжейниците да извая тази скулптура на техния светец-покровител Свети Георги за ниша отвън на църквата Орсанмикеле във Флоренция. Творбата представлява изображение на светеца в реален размер, стоящ върху мраморен панел, който е издълбан, за да илюстрира известния митичен момент, когато Георги убива дракона. Въпреки че творбата е предназначена да отразява флорентинския дух на държане на сила срещу всички противници, прецизното предаване на емоционалността на лицето, също издава отчетлива уязвимост и мекота. Този опит в изобразяването на емоциите, както се вижда и в неговата конна статуя на кондотиер Еразмо де Нарни, е характерна техника на твореца към хуманизиране на субекти, които традиционно биха били представени по по-идеализиран начин.

Творбата бележи важен момент в развитието на скулптурата, тъй като Донатело връща идеалите на класическата скулптура и ги свързва с нов реализъм, като се отклонява смело от предишния готически маниеризъм. Мраморният панел в основата също е важно произведение на изкуството сам по себе си. Това е ключов ранен пример за барелеф, направен с помощта на принципите на линейната перспектива, която прониква в живописта по това време. Преминаването от емпирична перспектива към линейна перспектива е едно от ключовите открития, допринесли за развитието на ренесансовото изкуство. Донатело би бил запознат с експериментите с перспектива, начертани от неговия приятел Брунелески, и умението му беше да ги приложи в предизвикателната среда на резба на барелеф.

Вазари беше много благодарен за тази работа и неговата фина критика улови същността на работата на Донатело повече от всички други томове, възхваляващи скулптурата. Той отбеляза, че статуята на Свети Георги в доспехите му, със своята „жизненост, ужасна и дръзка“, отразява красотата на младостта и моралните ценности на смелостта и рицарството. Чудесният жест и реалистичният вид създават впечатлението, че „духът се раздвижи в камъка“.

И точно това е толкова специфично за много от скулптурите на Донатело: уникалното му умение да улови преходно изражение по такъв начин, че фигурата да изглежда жива.

Статуята е може би най-популярната творба на Донатело. Има младежка красота, момчешка скромност и голяма деликатност. Той предава ценностите на рицарството във време, когато много млади граждани на Флоренция се държаха така, сякаш рицарските идеали никога не са съществували. 

Мрамор – Национален музей на Барджело, Флоренция