Тази година, по време на престижното издание на дизайнерската седмица в Милано, Калоян Василев представя своята нова колекция Haute Charpenterie. Това е серия от мебели, които не само изпълняват своите функции, но и служат като скулптурни елементи, способни да украсят всяко пространство. Колекцията е резултат от дълги часове работа и експериментиране, като всеки предмет е създаден с мисъл за хармония между форма и функция.

Haute Charpenterie поставя българския дизайн в центъра на световната сцена, показвайки, че България има какво да предложи на международната аудитория. Калоян Василев успява да комбинира традиционни техники с модерни материали и технологии, създавайки нещо наистина уникално и впечатляващо.

За дизайнера това не е просто представяне на нови продукти, а възможност да разкрие нови измерения на възприятието. Той вярва, че дизайнът трябва да бъде повече от просто естетика – той трябва да предизвиква емоции и да разказва истории. Именно това прави неговите мебели толкова специални и значими.

Кулминацията на тази визия е пейката Five Dimensions. Изработена от масивен орех, тя е капсулирана в епоксидна смола и пронизана от стоманена ос. Този шедьовър е символ на силата и устойчивостта, съчетавайки природни и индустриални елементи в едно цяло. Пейката не само предлага комфорт и удобство, но и служи като визуален акцент, който привлича вниманието и предизвиква размисъл.

С колекцията Haute Charpenterie, Калоян Василев доказва, че българският дизайн може да бъде равноправен участник на международната сцена. Неговите мебели не са просто предмети, а истински произведения на изкуството, които заслужават място на най-престижните международни сцени. Те са доказателство за таланта и креативността на един млад дизайнер, който не се страхува да експериментира и да търси нови хоризонти.

Биография

Калоян Василев е млад български дизайнер, чийто път в света на изкуството и високия дизайн започва от ранна възраст. Обучен във Виена и дипломиран в Лесотехническия университет в София, той създава студиото KV Design – пространство, в което експериментира със материали и превръща мебелите в скулптури с функция. Отличен с наградата „Мебел на годината 2024“ за своя Smart Desk, Калоян вече разширява визията си отвъд традиционното – в колекции, които съчетават емоция, форма и новаторство.

Днес Калоян разглежда дизайна не като предмет, а като преживяване. Неговите произведения отварят пространство за ново възприятие – между светлина и форма, между реалност и илюзия. Всяка негова творба и усърдната работа на екипа на KV Design е покана да се усети как материята може да говори и да променя начина, по който виждаме света около нас.

Участие в Милано и Монако

Предишното участие на Калоян във Milan Design Week през 2024 г. се превръща в повратна точка за неговото творчество. Там той открива силата на дизайна като универсален език, който може да свързва култури, идеи и визии. Срещата с глобалната сцена му дава не само увереност, но и вдъхновение да поеме в нова посока – към проекти, които надхвърлят практичността и се доближават до абстрактното изкуство.

Така за тазгодишното издание на дизайнерската седмица в Милано, се ражда колекцията Haute Charpenterie – мебели, създадени като скулптури с функция, които поставят българския дизайн в диалог със световните тенденции. За Калоян това е начин не просто да представи предмети, а да разкрие нови измерения на възприятието, достойни за най-престижните международни сцени. Кулминацията на тази визия е пейката Five Dimensions – изработена от масивен орех, капсулиран в епоксидна смола и пронизан от стоманена ос.

Five Dimensions

ДИЗАЙНЕР Калоян Василев
РАЗМЕРИ (СМ) в 47 / ш 47 / д 160
МАТЕРИАЛИ орехово дърво / епоксидна смола / неръждаема стомана
ИЗДАНИЕ издание 1 + 3
СРОК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ 12-20 седмици
ФИНАЛНА ПОВЪРХНОСТ лак гланц / масло
ЦВЯТ НА ЕПОКСИДНАТА СМОЛА прозрачен

Повече от пейка, това е променящо се преживяване: всеки ъгъл разкрива нова истина, цяло, разтварящо се на фрагменти, фрагменти, сливащи се във форма. Произведението си играе с възприятието, създавайки илюзии там, където материята се огъва в светлина. То не е просто обект, а изследване на това как реалността се пречупва – където дизайнът се превръща в изкуство, а видимото става безкрайно – просто скулптура с функция.

Именно тази творба отвежда KV Design до Monaco Art Week – благодарение и на съвместната работа с One Gallery и доверието на Десислава Зафирова, която разпознава силата на визията му.

Там Five Dimensions е представена редом до произведенията на Христо Явашев – Christo, Салвадор Дали и други световни имена. За Калоян това е не просто участие, а доказателство, че българският дизайн може да заеме своето място сред найзначимите гласове в изкуството и културата.

Kолекцията Haute Charpenterie на KV Design

„Стремим се да създаваме дизайни, които са не само завършени по форма, но и напълно уникални. За да постигнем тази уникалност, работим усилено с епоксидна смола, материал, който предлага безкрайни възможности за комбиниране на цветове, текстури и материали. Всяко произведение е щателно ръчно изработено – нашият комбиниран опит в скулптурата, дървообработването и изкуството на смолата гарантира най-високо ниво на майсторство и качество.”
KV Design

Ето някои от произведенията в колекията:

Следващи стъпки

Погледът на Калоян Василев вече е отправен към бъдещето. След успехите в Милано и Монако той усеща мисията си все по-ясно – да вдъхновява българските творци и да пробужда креативността в хората около себе си. За него дизайнът не е само материя, а искра, която може да събуди нови идеи и да насочи вниманието към красотата в ежедневните обекти. Предстоящата година обещава още по-мащабни предизвикателства – участие в международни конкурси, нови колаборации с артисти, както и проекти, които надхвърлят рамките на мебелния дизайн. KV Design ще продължи да прекрачва границите между функция и изкуство, превръщайки всяко свое творение в символ на стремежа към ново измерение – там, където локалното се издига до глобално, а въображението се превръща в реалност. Предстои нова глава – не просто по-голяма, а по-смела и вдъхновяваща. Глава, в която българският дизайн ще зазвучи по-силно на световната сцена, а всяко следващо произведение ще носи в себе си обещание за нови хоризонти, превръщайки материята в поезия и мебелите в преживяване.

Контакти

Шоурум: София 1505, ул. „Шипка“ №41
web: kvdesign-bg.com

Снимковия материал в статията е предоставен на ARTMEDIA от Kaloyan Vasilev – KV Design Ltd.

Източник: ARTMEDIA

Материалът Творчеството на Калоян Василев: Дизайнерски мебели като скулптури е публикуван за пръв път на ARTMEDIA.BG.

Произход и Контекст

Наследството на Поп Арта

За да разберем възникването на Нео-попа, е важно първо да разгледаме контекста, в който той се появява. Поп Артът, който процъфтява през 50-те и 60-те години на миналия век, е реакция срещу доминиращия абстрактен експресионизъм на времето. Художници като Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн и Клаес Олденбург се обръщат към популярната култура и масмедиите като основни източници на вдъхновение. Те празнуват обикновеното и комерсиалното, издигайки ежедневни обекти и изображения до статуса на високо изкуство.

Социални и културни промени

До края на 70-те години обществото е претърпяло значителни промени. Възходът на потребителството, глобализацията и разпространението на масмедиите са преобразили културния пейзаж. Художниците започват да се борят с тези промени, търсейки начини да изразят сложността на един бързо променящ се свят. В този контекст Нео-попът възниква като естествено продължение на Поп Арта, предлагайки свеж поглед върху същите теми и мотиви.

Ключови фигури и движения

Джеф Кунс

Джеф Кунс е може би най-емблематичната фигура на движението Нео-поп. Известен със своите гигантски скулптури и апроприации на кича и потребителската култура, Кунс постоянно размива границите между високото и ниското изкуство. Неговите произведения, като надуваемия заек и кучешките скулптури от балони, предизвикват усещане за игра и носталгия, като същевременно критикуват комерсиализацията на изкуството и желанието.

В скулптурата „Майкъл Джексън и Бъбълс„, той използва образа на поп иконата Майкъл Джексън, който тогава беше на върха на своята слава, за да коментира теми като знаменитост, медийна култура и личен живот. Широката усмивка на Джексън и невинният вид на Бъбълс създават контраст между публичния образ на звездата и реалността зад кулисите.

Скулптурата е изработена от порцелан с височина около 30 см и е част от серията на Кунс „Banality„.  Била е представена в различни галерии и музеи по света и остава една от най-известните творби на Кунс, която продължава да предизвиква интерес и дискусии относно връзката между изкуството и популярната култура.

Такаши Мураками

Такаши Мураками, японски художник, внесе уникална перспектива в движението Нео-поп, като смеси традиционната японска естетика със западни поп културни препратки. Неговият стил Суперфлат, характеризиращ се с ярки цветове, плоски равнини и манга-вдъхновени изображения, предизвиква конвенционалните представи за източно-западни дихотомии и празнува лекотата на глобалната култура.

Тази инсталация, представена от Creative Time, създава парадоксално и иронично съвместно съществуване на японския нео-поп и формалната елегантност на класическата архитектура Beaux-Arts на Grand Central Terminal.

Деймиън Хърст

Деймиън Хърст, друг виден художник от Нео-попа, стана известен със своите провокативни и често противоречиви произведения. Неговото използване на мъртви животни, консервирани във формалин, като „Физическата невъзможност на смъртта в ума на някой жив“ (1991), конфронтира зрителите със смъртността и крехкостта на живота. Работата на Хърст отразява дълбоката му ангажираност с пресечната точка на изкуството, науката и търговията.

Емблематични за Хърст са точковите му композиции, известни още като Фармацевтичните картини. Те имитират молекулярната структура на пристрастяващо, потенциално смъртоносно вещество, което не може да бъде достъпно без съгласието на лекар. По този начин тези картини са остроумен коментар за фармацевтична индустрия за милиарди долари, която раздава лекарства като бонбони.

Ричард Принс

Ричард Принс  е американски художник, фотограф и скулптор, известен със своите провокативни и концептуални произведения. Роден през 1949 г., той става известен през 80-те години на XX век с работата си в областта на изкуството на повторното използване (appropriation art), където използва съществуващи изображения от популярната култура и ги преосмисля чрез своя уникален стил.

Едно от най-известните му произведения е серията „Nurse Paintings“ (Картини на медицински сестри), която включва и емблематичната творба „Runaway Nurse“. Тази картина представлява изображение на медицинска сестра, взето от корицата на роман от 50-те години на XX век. Принс променя оригиналното изображение, като добавя ярки цветове и други елементи, създавайки нова интерпретация, която коментира теми като сексуалност, медийна манипулация и поп култура.

„Runaway Nurse“ е пример за това как Ричард Принс успява да предизвика традиционните представи за изкуство и авторство, като използва вече съществуващи образи и ги трансформира в нещо ново и провокативно. Неговите произведения често разглеждат въпросите за автентичността и оригиналността в съвременното изкуство, както и влиянието на масовата култура върху нашето възприятие за реалността.

Стилни Характеристики

Апроприация и преинтерпретация

Определяща характеристика на Нео-попа е неговото разчитане на апроприация и преинтерпретация. Художниците черпят от съществуващи изображения и обекти, често намерени в популярната култура, и ги преизползват в нови контексти. Този процес не само отдадава почит на оригиналния източник, но и кани зрителите да преосмислят своите предположения за стойност и значение.

Потребителска култура и масмедии

Художниците от Нео-попа често се занимават с потребителската култура и масмедиите, отразявайки повсеместността на рекламата и брандирането в ежедневието. Чрез включването на лога, опаковки на продукти и други комерсиални символи в техните произведения, те подчертават проникващата сила на потребителството и неговото въздействие върху индивидуалните и колективни идентичности.

Игра и ирония

Много произведения от Нео-попа демонстрират игрив и ироничен тон, често съчетавайки елементи от високото и ниското изкуство, за да създадат неочаквани комбинации. Това съчетание служи за дестабилизиране на традиционните йерархии и предизвиква установените представи за вкус и стойност. Използването на хумор и сатира позволява на художниците да критикуват обществените норми и да излагат подлежащите напрежения.

Мащаб и спектакъл

Мащабът играе значителна роля в Нео-попа, като много художници създават свръхголеми версии на познати обекти и изображения. Този акцент върху мащаба увеличава въздействието на произведението, правейки го по-визуално привлекателно и ангажиращо. Освен това спектакълът, присъщ на тези големи произведения, допринася за тяхната способност да привлекат вниманието на широка аудитория.

Критически перспективи

Критика на потребителствотоm

В основата си Нео-попът предлага критика на потребителството и комерсиализацията на изкуството. Чрез апроприиране и преконтекстуализиране на комерсиални изображения, художниците излагат механизмите на капитализма и поставят под въпрос ролята на потреблението в оформянето на индивидуалните и колективни идентичности. Тази критична позиция съответства на по-широки културни дебати относно етиката на потребителската култура и екологичните последици от прекомерното потребление.

Идентичност и представяне

Художниците от Нео-попа често изследват теми свързани с идентичността и представянето, особено в контекста на пола, расата и класата. Чрез своите произведения те предизвикват доминиращите наративи и предлагат алтернативни перспективи върху маргинализираните групи. Например, художници като Кара Уокър и Микалене Томас използват апроприирани изображения, за да се противопоставят на расовите стереотипи.

Технологии и глобализация

Интеграцията на технологиите и ефектите на глобализацията са повтарящи се теми в Нео-попа. Художниците използват цифрови инструменти и мултимедийни платформи, за да създават завладяващи и интерактивни преживявания, отразявайки все по-интероперативния характер на съвременния живот. Освен това глобалният обхват на Нео-попа демонстрира пропускливостта на националните граници и хомогенизиращите ефекти на глобалната култура.

Трайно въздействие

Влияние върху съвременното изкуство

Нео-попа има дълбоко влияние върху съвременното изкуство, вдъхновявайки следващите поколения артисти да се ангажират с популярната култура и масмедиите. Неговият акцент върху присвояването, игривостта и критичността продължава да оформя артистичните практики в различни дисциплини. Освен това търговският успех на нео-поп артистите допринесе за нарастващото приемане на изкуството като стока, размивайки границите между изкуството и търговията.

Обществена ангажираност и достъпност

Една от силните страни на Нео-попа е неговата достъпност и привлекателност за широка аудитория. Като черпят от познати образи и се занимават с универсални теми, тези творби резонират с зрители от различни среди. Тази достъпност насърчава по-голяма обществена ангажираност със съвременното изкуство, насърчавайки диалог и дебат около важни социални и културни въпроси.

Пазарна стойност и комерсиализация

Търговският успех на Нео-поп артистите доведе до повишено пазарно търсене на техните творби, повишавайки цените и трансформирайки света на изкуството. Аукционните къщи и галериите сега заемат видно място в кариерите на много Нео-поп артисти, повдигайки въпроси за връзката между изкуството и парите. Критиците твърдят, че тази комерсиализация може да компрометира артистичния интегритет, докато поддръжниците твърдят, че разширява възможностите за артистите и подкрепя растежа на пазара на изкуство.

Нео-поп движението в изкуството представлява динамично сливане на минало и настояще, отдавайки почит на наследството на поп изкуството, като същевременно обръща внимание на сложността на съвременната култура. Чрез иновативната си употреба на присвояване, игривост и критичност, нео-поп артистите предефинираха границите на изкуството и се ангажираха с належащи социални и културни проблеми. Докато гледаме напред, е ясно, че влиянието на нео-попа ще продължи да оформя траекторията на съвременното изкуство, вдъхновявайки бъдещите поколения да изследват нови пътища за творческо изразяване и критично изследване.

Източник: ARTMEDIA

Материалът Нео-поп в изкуството е публикуван за пръв път на ARTMEDIA.BG.

Давид Победоносец, бронз, частично позлатен, от Донатело,
около 1435 – 40 г. или по-късно, Флоренция, Италия.
Национален музей на Барджело.
Снимка: Rabe чрез Wikimedia

Този малък, но изящен бронз е една от най-известните творби на Донатело. Това е пет фута, свободностояща бронзова скулптура на Давид от класическата история Давид и Голиат. Той стои в контрапосто, традиционна класическа стойка, носеща по-голяма тежест на единия крак, отколкото на другия. Вместо да бъде изобразен като могъщ мъж, той е представен като младо, голо момче, носещо необичайна шапка, увенчана с лаврови венци (мотив на победата), и чифт изящно позлатени ботуши. Тази нетрадиционна подредба, съчетана с дългата коса на фигурата, деликатните черти и стройната фигура правят творбата провокативна, кокетна и женствена. Друг странен фактор е, че едното крило на шлема на Голиат е значително по-дълго от другото и сочи нагоре от крака на фигурата към слабините. Работата е ключова допирна точка за спорове относно сексуалността на Донатело.

Като оставим настрана тези спекулации, Давид на Донатело е важен както от техническа гледна точка, така и от гледна точка на отношението на скулптура към неговия предмет. Това беше първата свободно стояща мъжка гола скулптура, създадена от древността и противоречива за неезическа, библейска фигура. Отвъд смелото повторно въвеждане на голото тяло в изкуството, историкът на изкуството д-р Бет Хариет също посочи за този период на ранния Ренесанс, „изваяните фигури най-накрая са били отделени от архитектурата и отново са независими по начина, по който са били в древна Гърция и Рим .. И тъй като той е свободностоящ, той е по-човешки, по-истински. Изглежда, че може да се движи в света и, разбира се, контрапостото също прави това. Лесно е да си представите тази фигура в градината на двореца на Медичите, заобиколена от древногръцки и римски скулптура, която те също събираха.“ Наистина, поради малкия си ръст и местоположение, статуята е проектирана да предизвиква интимно преживяване за посетителите.

Донатело беше плодовит майстор на много среди, включително камък, бронз, дърво, мазилка, глина и восък. Той е първият, който илюстрира изкуството на скулптурата сред съвременните художници. Неговата гъвкавост и изобретателност ще положат основата за много бъдещи скулптори, които искат да открият нови възможности в материалността.

Източник: https://www.theartstory.org/

Материалът Дaвид Победоносец (1435-40) от Донатело е публикуван за пръв път на ARTMEDIA.BG.

Донатело ще стане известен като най-важният скулптор, съживил класическата скулптура от нейната гробница в древността, чрез нов стил, който се отклонява от плоската иконография на готическия период. Той направи първа копка, като въведе нова естетика в съответствие с процъфтяващото движение на времето към ренесансовия хуманизъм – движение, което подчертава отклонението от средновековната схоластика и предпочита дълбокото потапяне в хуманитарните науки, което води до изкуство, което вече не се фокусира единствено върху светската сфера на религията, а изследва мястото на човека в света на природата. Подписът на Донатело, реалистични и силно емоционални творби биха го поставили като един от най-влиятелните творци в Италия от 15-ти век и ранен предшественик на италианския Ренесанс.

Донатело – Свети Георги
Националният музей на Барджело, Флоренция

Източник: https://www.theartstory.org

Материалът Свети Георги (1415-17) от Донатело – италиански скулптор е публикуван за пръв път на ARTMEDIA.BG.

Фонтанът Треви в Рим

Фонтанът Треви е известен фонтан в известен град, следователно можете да си представите колко често е бил използван във филми през годините. Всъщност се появява в повече от шест филма като Римска ваканция (1953), Сабрина отива в Рим (1998) и La Dolce Vita (1960). Кой обаче създаде този красив фонтан?

Фонтанът Треви в Рим, Италия; Photo2021, CC BY-SA 4.0, чрез Wikimedia Commons.

Никола Салви, дизайнерът на Фонтана Треви

Идентичност: Никола Салви
Дата на раждане: 6 август 1697 г
Дата на смъртта: 8 февруари 1751 г
Място на раждане: Рим, Италия

През 1717 г. Салви е приет в Римската академия на Аркадия след завършване на обучение по философия и математика. Антонио Каневари, архитектът на краля на Португалия, беше негов инструктор по архитектура. Каневари пътува до Лисабон през 1728 г., а Салви продължава работата си в Рим.

Папа Климент XII стартира предложения за два големи проекта през 1732 г. Единият проект е за изграждане на нова фасада за катедралата Свети Йоан Латеран, докато другият е за изграждане на обществен фонтан в Треви. Алесандро Галилей спечели предишния конкурс, въпреки че дизайнът на Салви получи много внимание. Въпреки това концепцията на Салви за фонтана е избрана над предложенията на Луиджи Ванвители и Фердинандо Фуга. Салви умира преди спътникът му Пиетро Брачи да завърши фонтана през 1762 г.

Едър план на надписа над Фонтана Треви. Преведено, то гласи: „Клеменс XII Понтифекс Максимус украси Богородичния акведукт и го посвети с изобилие и целебност на култа през Годината Господна 1735, 6-та година от неговия понтификат“; Benjamín Núñez González, CC BY-SA 4.0, чрез Wikimedia Commons.

Историята на фонтана Треви

Дизайнер: Никола Салви
Дата на завършване: 1762 г
Предназначение: фонтан
Местоположение: Треви, Рим

Фонтанът Треви е колкото мистериозен, толкова и красив. Въпреки величието си, той е сгушен между малки улички, където едва можете да чуете звука на водни фонтани, преди да заобиколите ъгъла и да бъдете посрещнати от този гигантски паметник. Фонтанът е издигнат на пресечната точка на три магистрали, в последната точка на Acqua Vergine, един от най-важните акведукти в Рим, който осигурява водоснабдяването на Рим.

Acqua Vergine е днешният акведукт, произлязъл от Aqua Virgo, който е построен през 19 г. пр. н. е. от Маркус Випсаний Агрипа от необходимостта да се предоставят на жителите подходящи обществени услуги.

Римската империя е имала специална и историческа връзка с водата, а древните римляни са били отлични инженери, способни да извършват забележителни за времето си подвизи. Водата от околните хълмове се излива в града поради гравитацията и след това се събира в цистерни, които създават енергиен вакуум, принуждавайки водата да извира от специализирани фонтани.

Проектът е прекратен, когато папата умира, но някои от предложенията на Бернини са приети в проекти сто години по-късно. Папа Климент XII организира конкурс за преустройство на фонтана през 1730 г. и проектът в крайна сметка е възложен на Никола Салви. Работата започва през 1732 г. под ръководството на Салви и завършва през 1762 г.

Реставрация

Фонтанът е ремонтиран два пъти, първоначално през 1988 г., за да се елиминира обезцветяването на смога и още веднъж през 1998 г.; зидарията беше почистена и всички пукнатини и други признаци на гниене бяха възстановени от опитни занаятчии и бяха инсталирани рециркулационни помпи.

Италианската модна къща Fendi разкри през януари 2013 г., че ще подкрепи двугодишен ремонт на фонтана на стойност 2,2 милиона евро, който ще бъде най-цялостният ремонт в историята на фонтана.

Работата по реставрацията започна през юни 2014 г. и приключи 17 месеца по-късно. В нощта на 3 ноември 2015 г. Fontana di Trevi беше пуснат отново с официално събитие. Над 100 нови LED осветителни тела бяха монтирани като част от ремонта за увеличаване на вечерното осветление на фонтана.

Иконопис

Фонтанът, който е изящно издълбан от травертин, взет от съседния Тиволи, представлява бога на водата, Океанус в централната ниша, заобиколен от Здравината и Изобилието. Редица рога и тритони внасят баланс във фонтана под божествата. Папският герб е окачен от ангели на върха на фонтана.

Фонтанът е разположен срещу Палацо Поли, на който е дадена нова фасада с масивен ред от коринтски колони, свързващи двата основни етажа.

Фасада на Фонтана Треви в Рим, Италия; Chabe01, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Палацо Поли е дворец, разположен точно зад фонтана Треви. За да се направи повече място за изграждането на Fontana di Trevi, централната част на двореца е разрушена през 1730 г. Вътре в Палацо Поли има музей, който съдържа колекция от гравирани плочи, направени от мед, датиращи от 16-ти век. Динамично проектирана триумфална арка е покрита върху фасадата на двореца в центъра. Колоните в средната ниша, обрамчваща Океанус, осигуряват максимална игра на светлина и сенки.

Конете и Тритоните дават симетрично равновесие на фонтана, показвайки най-много вариации в позициите и отношението.

Фонтанът Треви в Рим, Италия; патано, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Хвърляне на монети във Фонтана на Треви

Смята се, че е късмет да хвърлиш монета във водите на фонтана и всеки ден в него се хвърлят около 3000 евро! Изчислено е, че само през 2016 г. във фонтана Треви в Рим са хвърлени монети на стойност около 1,5 милиона долара! Очевидно правилният начин да хвърлите монетата си във фонтана Треви е като я хвърлите през лявото си рамо с дясната си ръка.

Дори и да не се е оказало късметлийско за тези, които хвърлят монетите, то все пак е осигурило късмет под формата на облекчение за нуждаещите се.

Младоженците хвърлят по една монета във Фонтана Треви. Известен в целия свят, Фонтанът Треви е дело на Николо Салви (1732 г.). Това е обект на обичай, който се състои в хвърляне на монета с обърнат гръб, за да е сигурно, че ще се върне в Рим. Ако младоженците правят този жест заедно, това е гаранция за семейно щастие; Жан-Пиер Далбера от Париж, Франция, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Монетите се събират и средствата се поставят в специални карти за допълване, които се дават на бедните, които след това могат да отидат и да купят хранителни стоки от субсидиран магазин за хранителни стоки. През 2005 г. четирима от чистачите на фонтана бяха арестувани за кражба на монетите, докато почистваха.

Благотворителната организация, която получи монетите, забеляза спад в броя на средствата, които получаваше, и уведоми съвета.

Хората обаче често се опитват да вземат монети от фонтана, а през 2003 г. обвиненията срещу една жена бяха свалени, след като тя се аргументира пред съдията, че парите са били изхвърлени и не принадлежат на никого. Един известен крадец на монети е вземал евро от фонтана в продължение на около 34 години.

Събиране на монети от Фонтана Треви; User:Lalupa, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Страхотни факти за Фонтана Треви в Рим

Открихме кой е проектирал Fontana di Trevi и как изглежда. Научихме за историята на Фонтана Треви.

Сега е време да разгледаме няколко любопитни факта за известния фонтан Треви в Рим.

Снимка на Фонтана Треви от Паоло Монти, 1975; Paolo Monti, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Това е един от най-старите водоизточници на Рим

Фонтанът Треви датира от инсталирането на акведукта през 19 г. пр.н.е., който доставя вода на баните и фонтаните на древен Рим.

Твърди се, че Aqua Virgo е кръстен на младо римско момиче, което довело жадни войски до извора, за да пият.

Салви не беше първият избор за архитекта

Папа Клеменс XII организира конкурс за дизайн на нов фонтан през 1730 г. Много известни архитекти се състезават, но Никола Салви в крайна сметка е избран да създаде фонтана, въпреки някои вярвания, че той не е първият избор. Алесандро Галилей, дизайнер от същата линия като известния учен Галилео, първо получи поръчката за дизайна, но след обществен шум, поръчката в крайна сметка беше предадена на Салви.

Каква беше причината за възмущението на обществото? Салви е местен римски дизайнер, но Галилей е флорентинец.

Фонтанът Треви в Рим е направен от травертин

Травертинът е същият материал, който е бил използван в римския Колизеум. Травертинът е минерал от калциев карбонат, създаден от изворни течности, особено горещи извори; най-вероятният произход е село Тиволи, на около 22 мили от Рим. Много хора бяха ранени и няколко убити, докато работеха с масивните каменни парчета по време на строителството, като например през 1734 г., когато каменоделец беше смачкан от голям блок травертин.

Изглед към Фонтана Треви в Рим, Италия; Andrés Nieto Porras from Palma de Mallorca, España, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Фонтанът Треви използва много вода

Всеки ден фонтанът излива около 2 900 000 кубически фута вода поради водата, изливаща се от няколко източника и огромния басейн отпред!

Но не се притеснявайте, водата вече се рециклира.

Фонтана ди Треви се е появявал в различни цветове за различни поводи

След смъртта на актьора Марчело Мастрояни през 1996 г. фонтанът е изключен и обвит в черен креп. Мастрояни се появява в La Dolce Vita (1960), филм, чиято най-емблематична сцена е заснета във фонтана Треви, издигайки фонтана до нови висоти.

Фонтанът промени цвета си през 2007 г., след като някой разля течна субстанция в него, превръщайки водата в яркочервена. Тъй като фонтанът е със затворена водна система, водата, която се лееше от него, също стана червена. Въпреки че имаше опасения, че течността може трайно да навреди на фонтана, водата беше изпразнена достатъчно бързо, за да не настъпи повреда, но имаше група, донякъде, шокирани туристи!

Фонтанът ди Треви, най-известният воден обект в Рим, се превърна в един от задължителните паметници на града не само заради величието си, но и заради интригуващата си история. Независимо от факта, че е построен по-късно от повечето фонтани в Рим, фонтанът има древен произход. Той всъщност е построен заедно с акведукта Aqua Virgo, който е завършен по време на управлението на император Август и е единственият все още действащ древен акведукт на Римската империя!

Често задавани въпроси

Къде се намира Фонтанът ди Треви?

Известният воден обект се намира в квартал Треви в Рим. Районът е получил това име, защото думата Треви означава място, където пътищата се срещат. Водният фонтан всъщност е бил там много време преди монументът да бъде построен около него и е бил използван в продължение на много години, като място за наливане на вода за пътници и местни жители. Точно зад фонтана е Палацо Поли, дворец, който е бил променен, за да освободи място за паметника, който трябваше да бъде построен пред него.

Кой е проектирал Фонтана ди Треви?

Николас Савли стои зад архитектурата на Фонтана Треви, след като спечели конкурс за комисията, създадена от папата. Очевидно той не беше първият победител, който беше избран. Роднина на Галилео на име Алесандро Галилей първоначално спечели конкурса, но Салви в крайна сметка го замени след огромен обществен протест за това, че Галилей спечели комисията. Местните изобщо не бяха доволни от първия избор, тъй като Алесандро Галилей беше аутсайдер от Флоренция, докато Никола Салви беше местен дизайнер.

Защо хората хвърлят монети във фонтана Треви в Рим?

Предполага се, че хвърлянето на монети във Fontana di Trevi носи късмет. Това обаче не донесе късмет на служителите, които бяха арестувани за кражба на монети при почистване на фонтана! Смята се, че около 3000 евро се озовават във фонтана всеки ден, но те не отиват на вятъра. Монетите се събират редовно и се използват за подпомагане на изхранването на бедните хора в Рим, като им се предоставя карта, която е предварително заредена със средства, събрани от събирането на монети. След това картата може да се използва в магазин за хранителни стоки, който е създаден за тях. Това е страхотна система, тъй като не са малко пари. Смята се, че само през 2016 г. са събрани монети на стойност около 1,5 милиона евро!

Source: https://artincontext.org/trevi-fountain-in-rome/

Материалът Фонтан Треви в Рим – История на Фонтана Треви е публикуван за пръв път на ARTMEDIA.BG.